Цинк- малко история и факти

За разлика от механичните строежи и двигатели, човешкият организъм има нужда от многобройни, незаменими помежду си, „строителни материали“ и „горива“. Освен това, една и съща субстанция може да има важни функции в редица направления. Това с особена сила се отнася за „есенциалните“ или иначе казано- незаменими съставки в организма.

Ако измежду есенциалните вещества откроим най-важните, без тях на практика нито една клетка, тъкан, орган или система не може да съществува. И в списъка с тези „топ-вещества“ са биологичните молекули, които съдържат минерала цинк.

Цинкът се е използвал още от дълбока древност от различни цивилизации, главно като сплавта си месинг. В Индия и Китай е бил известен от XII-XVI в. като по- концентриран, но все още не напълно чист метал, а скоро след това го откриват и средновековните европейски алхимици.

Някои цинкови съединения, главно естествени минерали, са се използвали и много по-рано в технологиите и медицините на различни народи.

Общата биология от първата половина на 20 в. постепенно се просвещава в ролята на цинка в живите органични системи. Първите проучвания за полезната му роля са от 20-те години на миналия век. Но тогава той все още е бил силно подценяван. След потвърждаването през 1961 г. на предположението, че регионалният нисък ръст и слаби хормонални функции в определени райони на Иран се причинява от дефицит на цинк, медицинският интерес към този елемент рязко покачва своите градуси и продължава без прекъсване.

Цинкът в човешкия организъм

Цинкът присъства във всички органи, тъкани и секреции на човешкия организъм. При възрастните общото му съдържание в тялото е около 1,5-2 гр. при жените и около 3 гр. при мъжете. Над 95% от целия цинк се съдържа в клетките, също както калият и магнезият. Значителни количества цинк се съдържа в кожата и нейните придатъци (коса, нокти), костната и мускулната тъкани, очите, бъбреците и черния дроб. Цинкът, както и магнезият, е малка част от постоянния състав на тялото. Обаче участва динамично в безброй процеси, като повечето от него не се задържа, а изхвърля от организма. Затова се нуждаем от непрекъснат негов приток  Отсъства каквото и да е значително депо на цинк в организма, така че намаленият му прием, особено в съчетание с повишение загуби бързо води до признаци на дефицит.

Нужди на човек от цинк и тяхното установяване

Денонощната потребност от на човек от цинк се изчислява средно на 15 мг за възрастните хора и по- малко при децата. Оптималните количества на дневните нужди от цинк могат да варират в много широки граници и нерядко при здравия възрастен човек спадат до около 10 или се вдигат докъм 25 мг. Съдържанието на цинк в организма рядко се изследва лабораторно при диагностика. Трудно е да се определи наличието му в различните тъкани. Ако се касае за ориентировъчна преценка, доста показателни са някои външно доловими признаци, чрез които организмът сигнализира за недоимъка на този елемент.

Цинковият недоимък

Дефицитът на цинк се развива постепенно, с течение на месеци и години, при неголямо намаляване на неговия прием. Особено бързо обаче могат да възникнат някои симптоми при дълготрайно рязко ограничаване на постъплението му в организма (1 мг на ден или по-малко, което е възможно при дълго гладуване, неразнообразно хранене, тежък алкохолизъм, както и при състояния с хронично лошо усвояване на веществата от храносмилането). Според съвременни проучвания, тежкият цинков дефицит засяга около 2 милиарда души в развиващия се свят и се свързва с възникването или усложняването на различни заболявания. Той се характеризира с по- бързо и тежко проявяване на изброените по-долу симптоми на умерения дефицит. Като особено критично е положението с имунитета и хормоналните функции.

Стотици са възможните причини, признаци и последствия на умерения цинков дефицит, който е далеч по- актуален в развитите страни и у нас. Тук ще бъдат изброени общо само най- важните, а другите по- надолу в статията.

Има три форми под които може да се изяви цинковата недостатъчност: остра, подостра и  хронична. При всички тях се наблюдава най-вече забавяне на растежа при младите организми и затруднения при непрекъсната подмяна на тъканите, която е налице във всяка възраст. Превъзбужда се нервната система и човек се оплаква от бърза уморяемост. Пораженията на кожата и нейните образувания се характеризират с оточност на епидермиса, опадане на косите и поява на бели петна по ноктите на ръцете. Засягат се и лигавиците, особено на устната кухина и хранопровода. Дефицитът на цинк освен това може да ускори натрупването на тежки метали и други отрови в организма. Чести са кожните възпаления (дерматити), нарушенията в обонянието и вкуса, както и в репродуктивната сфера.

Тежките цинкови дефицити са рядкост в цивилизованите държави. А и умерените не са повсеместни, въпреки че приемът много често е леко недостатъчен. Това се дължи на способностите на организма да намалява неговите загуби при ограничаване на хранителния внос. Възможно ли е обаче така да се пренапрягат адаптивните му механизми? Вероятно е така, като се имат предвид и многото други направления, по отношение на които сегашната цивилизация ни налага нетипично за биологията ни приспособяване. Много по- добре е навреме да поддържаме и възстановяваме нарушения си минерален баланс, отколкото да търсим изход от усложнените състояния по- късно.

липса на цинк цинков дефицит

За диетичната корекция на цинковия дефицит, препоръчва се да се наблегне на съдържащите го в лесно усвоим вид хранителни продукти. Както и да се ограничат рафинираните въглехидрати и алкохолът. Добре е да се приемат и хранителни добавки.

Важността на цинка и ролята му в различните системи на човешкия организъм

Цинк е открит в състава на над 300 ензимни или ферментни системи. В това отношение цинкът е „рекордьор“, който може да се сравнява единствено с магнезия. Тясната връзка на цинковите биомолекули с ензимите и хормоните обяснява влиянието му върху всички основни обмени- белтъчен, мастен и въглехидратен, върху окислително-възстановителните процеси, процесите на синтез на необходими вещества и обезвреждане на отровите в черния дроб и т.н.

Цинкът и хормоните

Цинкът стабилизира редица хормонално-рецепторни комплекси.

Голямо количество цинк се съдържа в половите жлези при двата пола и в простата на мъжа. В периода на половото съзряване цинкът рязко се увеличава, паралелно с отделянето на тестостерона и другите полови хормони. По време на бременност цинкът повлиява формирането на скелета на плода. Експериментални данни убедително показват, че намаленото му внасяне с храната обуславя стерилност на животните и прави потомството им по- малко жизнеспособно.

Предменструалният синдром- с изнервяне, изгладняване и оточност на тъканите, може също да сигнализира за цинкова недостатъчност. Наред с дефицит и на други основни нутриенти- магнезий, калий, витамин В6- особено на фона на общи храносмилателни дисбаланси, употреба на много готварска сол и т.н.

Цинкът е абсолютно необходим за нормалния растеж и развитие, за половото съзряване, а впоследствие- за поддържане на репродуктивните функции. По- специално той подобрява детеродните функции при жените в млада и средна възраст. При значителен дефицит се получава или стерилитет, или изоставане в ръста на плода и намаляване на неговото общо тегло. Добавяне към дневния порцион на бременната на до 20 мг цинк на ден се свързва със значително по- малка честота на редица тежки усложнения. Включително преждевременно или продължително раждане, атонични кръвотечения и отлепване на плацентата, както и по- ниска перинатална смърт. Потребността от цинк се увеличава в течение на бременността и затова е най- голяма в последните месеци.

Жената може да губи много цинк и директно с кръвта, тоест при обилен месечен цикъл. Анемията, предизвикана от него, често се третира единствено с желязо, което може още повече да задълбочи дефицита на цинк. Най-добре е тези минерали и другите нутриенти да бъдат приемани заедно, като точните дози се определят най-правилно от добре подготвен специалист. Същото се отнася и за случаите на забавено сексуално развитие, безплодие и нередовна менструация.

Цинкът  безусловно необходим за продуцирането на семенната течност и мъжките хормони. Продължителната цинкова недостатъчност води до мъжко безплодие. При момчетата е вероятно и твърде късното полово съзряване. Цинкът освен това нормализира състоянието на простатната жлеза. Препоръчва се на мъжете в средна и напреднала възраст- както с профилактични цели, така и за подпомагане на терапията.

Роля на цинка във висшата нервна дейност, подхранването на сетивата, белите дробове и сърдечносъдовата дейност

Цинкът подобрява интелектуалните ни способности. При негов дефицит се забавя развитието на мозъка при децата, а при възрастно хора това спомага да се появи деменция. При умерен недоимък на цинк нерядко могат да са налице изменения в поведението: раздразнителност, честа смяна на настроението, безсъние или сънливост, депресия, склонност към анорексия или странно изменено възприемане на миризми и вкусове.

Очите и слухът също страдат при недостиг на цинк в организма. Особено необходим е и за нормалната реализация на функциите на вкусовите и обонятелни рецептори. Намаляването на цинка в организма съответно нарушава вкусовото възприятие и обонянието, при което храните могат да станат непривлекателни или даже отвратителни.

Ензимът карбоанхидраза, съдържащ се в еритроцитите и съдържащ голямо количество цинк, участва в пренасянето на въглеродния диоксид до белите дробове и отделянето му. Той е толкова важен за този транспорт, колкото желязото в хемоглобина е важно за пренасянето на кислорода от белите дробове до тъканите.

По отношение на дихателните пътища, цинкът участва пряко във възстановяването  на лигавиците. И косвено- в имунното им предохраняване от вирусни и други инфекции или поне тяхното по- леко прекарване.

Цинкът има значение за поддържането на алкално-киселинното състояние на вътрешната течна среда на организма. Цинкът намалява общото количество на липидите в кръвта, вкл. и на „лошия холестерол“, като възпрепятства появата на артеросклерозата, чрез изменение на свързаните с нея биохимични каскади.

Силно зависими от цинка- имунитетът, костите и ставите, кожата, косата и ноктите

Цинкът подобрява имунния отговор по многобройни и взаимно допълващи се механизми. Той директно стимулира Т-клетките, основно отговорни за борба с повечето микроби, а също и с някои паразити и туморни клетки.

За здравите кости и стави, цинкът допринася директно и косвено, чрез обмяната. При недоимък на цинк са описани хронични ставни болки (особено в коленето и ханша).

здрава коса цинк ползи от цинка

Не случайно цинкът бива наричан „козметичен микроелемент“. Той се грижи за блясъка и гъстотата на косата, за еластичността и свежестта на кожата, за доброто състояние на ноктите. Също така регулира омазняването на кожата и косата и подпомага лечението на себореята. Касае се естествено не само за външни средства, съдържащи цинк, но и за вътрешният му прием. В медицината отдавна е известно, че повечето „кожни болести“ не са само кожни, а са видимо отражение на разнообразни дисхармонии в организма.

красива гладка кожа

Симптомите проявени по кожата при продължителен дефицит са обстойно проучени. Характерна е грубата, мазолеста кожа. Появяват се пъпки и лишеи, гнойни мехурчета или абцеси, акне, екземи, трудно зарастване на раните и др. Косата става чуплива груба, появява се пърхот, опадане, недостиг на пигмент. Показателно за цинковия дефицит е и чупливостта или разслояването на ноктите и особено- появата на бели петна или ивици върху тях.

Цинкът като помощ при отслабване и в подкрепа на спортистите?

Цинкът притежава липотропен ефект, т.е. интензифицира разпада на мазнините, което намалява тяхното съдържание в черния дроб и общо в тялото. Разбира се, това става с помощта на много други нутриенти и ако иде реч за здравословно отслабване, няма да ни се размине без едно по- разумно хранене и съответната двигателна активност.

Спортистите се нуждаят от значително по- голямо количество от този метал и е особено препоръчително да го приемат допълнително. Особено ефективно е комплексното подпомагане възстановяването чрез добавки, които включват магнезий, цинк, витамините от група B. Както и протеини, аминокиселини и някои техни производни- таурин, карнитин, карнозин, бета-аланин, глюкозамин.

Ето и списък с някои от храните богати на цинково съдържание:

Много високо съдържание- над 10 мг на 100 гр. продукт

морски дарове храни богати на цинк

-Стриди, калмари, черен дроб, някои риби, гъби, лишеи, бирена мая, сурови тиквени и слънчогледови семки

Относително високо съдържание- 3-10 мг на 100 гр.

-Повечето червени меса и морски продукти, ядки и семена, яйчен жълтък, зрели бобови семена, овес, ечемик, просо, киноа, лукови растения и др.

Цинкът в добавките, нужен ли ни е?

В идеалния случай, при напълно природосъобразен начин на хранене и въобще на живот, може да нямаме никаква нужда от добавки. В това напрегнато и натровено наше битие обаче, където приемаме от редица съставки по- малко, а от други затормозяващи ни субстанции- критично повече, нещата стоят доста по- различно.

еко био хранене вреден свят

Модерните технологии днес за съжаление целят повече постигане на ниска себестойност и приемливи вкусови качества, отколкото полезна съдържателност на предлаганите продукти. Много малко хора отглеждат собствена еко продукция, а биоорганичните храни на пазара са недостъпни за редовна консумация за мнозина.

В тази ситуация единствен възможен изход остава суплементирането или иначе казано- приемът на хранителни добавки. Като разбира се, с приема им не се цели заместване на разнообразното хранене, а попълване на някои съществени дефицити.

Има ли големи разлики във формите, под които се приема цинкът като добавка?

Донякъде, да.

Съществуват доста форми на цинка, под които той се продава, но не всички от тях се усвояват добре от организма. Добре е да четете етикетите на добавките, за да разберете под каква форма е цинкът в тях. Търсете цинк аспартат, цинк монометионин, цинк пиколинат или цинк глицинат. Това са формите с най- добра усвояемост от организма. Като специфичното при цинк пиколинат, е че е добре да бъде приеман с храна от животински източници, за да не предизвиква стомашно раздразнение.

Страхотна алтернатива на чистия цинк, е и комбинацията му с магнезий и витамин В6, която се нарича ZMA. Магнезият има много прилики в действието си с цинка, включително по биохимичните механизми, свързани с активизирането на редица ензими. При редица добавки се използва еднопосочното въздействие на тези два минерала, включително за укрепване на нервната система, сърцето, ставите и имунитета. Също така за пречистване от редица характерни за цивилизацията ни токсини, както и за подобряване на спортните постижения. А пък витамин В6 има критична роля в правилния синтез на аминокиселините.

Източник:

Д-р Димитър Пашкулев, Цинк- диригент на обмяната, София, Ареал България, 2015